"Малкото кафене в Копенхаген" – Джули Каплин (Ревю)

"Малкото кафене в Копенхаген" – Джули Каплин

Брой страници: 360

Година на издание: 2019г.

Издателство: СофтПрес

  

"Малкото кафене в Копенхаген" – Джули Каплин

„Малкото кафене в Копенхаген“ е книга, която прави впечатление още с корицата си. "Копенхаген" е написано с романтичен шрифт в голми букви, който веднага се набива на очи. Това не е нинак случайно. Книгите на Майк Викинг, които нашумяха в последно време (Ревюта на двете книжки може да видите тук: "Малък наръчник по ХЮГА" и "Малък наръчник по ЛЮКА"), показаха Дания в нова светлина.

Концепцията за хюга и минимализма направиха впечатление на много хора от различни култури и бързо бяха възприети и превърнати в начин на живот. Илюстрирана е розова чаша за кафе, в която са изписани „Хюга, романтика и канелени рулца“.

Корицата не ни подвежда. Книгата е точно това, което обещава. Романтична история, с множество препядствия, характерни за жанра чиклит. Книгата е малко по-сладникава от това, което обикновено чета, така че любителите на захаросани романи биха я харесали. Стилът е лежерен, книгата се чете много бързо. Изобилстват концепциите на хюга, които са поднесени с множество примери.

Самата история в началото е тривиална. Млада жена, справяща се сама в живота, без особена подкрепа от семейството си е в неподходяща връзка. Освен това не получава повишението, за което се е потрудила доста и което сякаш й е отмъкнато под носа. Но както се казва „Всяко зло – за добро“. Тази несправедливост е поправена и съвсем скоро героинята получава всичко, което й принадлежи.

"Малкото кафене в Копенхаген" – Джули Каплин

Дотук може би ще кажете, че това не е нищо ново или интересно, просто поредната преведена книга за лятото. Но въпростите, които поставя тя не са тема на размисъл на такъв стил по-лежерни четива. Главната героиня Кейт е поставена пред важни въпроси в живота си. Тя не само се змаисля, но и пренарежда приоритетите си. За какво всъщност човек живее, защо става сутрин, щастлив ли е, или това е просто поредния работен ден. Понякога хората мислят за тези неща, но нямат смелостта за промяна, или просто чакат подходящ момент и събират смелост за нея. Ако сте в такъв етап от живота си, тази книга ще ви даде нужното вдъхновение и със сигурност ще ви накара да се замислите вие къде се намирате по скалата на собствения си стандарт. Хубавото е, че всичко това се случва много приятно и естествено, без излишен драматизъм или неприятно чувство.

„Малкото кафене в Копенхаген“ е една много подходяща книжка за почивка. През уикендите обикновено пътувам, но когато остана в града, винаги обичам да чета художествена литература. А тази книга би дала едно прияно и позитивно усещане, което би поставило чудесен старт на новата работна седмица. Авторката има и втора книга, преведена на български, която със сигурност записвам в списъка си на книги, които бих искала да прочета J

Заключение: Препоръчвам книгата. Бих я оценила на 10/10 за жанра си. Винаги сравнявам книгите по жанр и по време когато са писани. Естествено е, че този тип съвременна художествена литература не може и няма как да бъде сравнявана с „Ана Каренина“ или например с „Гордост и преграсъдъци“.

 А вие прочетохте ли нещо от Джули Каплин?