Как да спрем да се сравняваме с другите?

 

Здравейте, приятели :)

Днес искам да повдигна темата за сравнението, понеже много хора се чувстват неприятно, недоволни от себе си, че не са толкова "успешни", колкото хората около тях. 

Светът никога не е бил толкова свързан, колкото е сега. С профилите в социалните мрежи, можем да наблюдаваме къде какво се случва, без дори да общуваме с конкретни хора. Обществото налага определени норми, вследствие на които много хора се чувстват стресирани, или като пълни неудачници. Защо става така?

От младите хора между 20 и 30 години се очакват прекалено много неща. Това са само 10 години, в които се очаква от човек да:

• разбере какъв иска да стане и да учи конкретното висше образование;
• намери подходящ партньор, но във времето когато е завършил и си е намерил работа, а не преди това;
• намери мечтаната работа, която задължително е продължение на образованието му - това трябва да се случи от първия опит и от първото изпратено CV;
• да си купи жилище и автомобил в град и квартал, който всичките му роднини одобряват;
• да се ожени/омъжи, но между 25 и 30 години, ако не се случи в тези граници или е избързал, или е закъснял;
• да е наложен в работата си, всички да го уважават и да му се възхищават, макар че още няма и 5 години натрупан опит в нея;
• ако може на 27 вече да е милионер;
• и още и още...

Сами разбираме, че това е почти невъзможно да се случи, даже и така да изглежда отстрани. Човек има определено количество енергия, което е крайно. Може да се постигне успех в дадена област, когато човек използва цялата си енергия в едно нещо. Това води до ориентиране на силите към по-важните за човек неща, за които често е осъждан. Може би сте чували фразите:

• "Брат ти вече се ожени, гледа и дете, а ти още учиш."
• "Синът на съседите вече си купи собствен апартамент, а ти не знаеш още какво ще работиш."
• "Братовчедка ти има вече 2 деца, а ти кариера ще правиш. За какво ти е, като нямаш семейство? Една жена трябва да гледа деца."
• и т.н. сигурно се сещате за още много подобни примери, в които обикновено роднини и познати все не са доволни от вас и искат да правите нещо друго, което те са преценили за правилно.

Всички хора са различни и това е толкова прекрасно. Винаги съм се чудила защо хората трябва да се оеднаквяват?!! Не е ли това смисълът на всичко - всеки да допринася за общството с това, което може и обича да прави. Не такъв е бил замисъла на Вселената, когато ни е създала различни. Вярвам, че тя е по-мъдра от нас и вместо да се противим е по-здравословно да следваме законите й. 

Много често човек е привлечен от определени цели - един иска семейство, друг кариера, трети иска да пробва различни неща, докато разбере какво иска. От деца ни се повтаря какви трябва да бъдем. Много често не ни се дава възможност да бъдем това, което ние искаме. В резултат на което просто забравяме за нашите мечти и следваме тези на други хора. Например майка, която се е омъжила рано, възпитава децата си колко е важно да учат. Или баща, който е работил много - колко е важно семейството. Това доведе до множество семинари и курсове, които ни помагат да намерим себе си, да разберем какви искаме да бъдем и какво е щастието според нас. Много често, когато някой е постигнал всичко, което баба му е искала, се чувства нещастен. Защо ли? Защото това са желания на баба му, а не негови. 

Единственият човек, с който човек може да се сравнява е неговото предишно АЗ - преди 1, 2, 10 години. Само така ще разбере къде е бил, къде е сега и дали се движи в правилната посока.

Другото недопустимо за околните е човек да сбърка. Това се смята за огромен позор и губене на време. Според мен всеки, който не е сбъркал, се е провалил. Възходите и паденията са едно цяло и колкото по-бързо се научим да се проваляма, толкова ще ни става по-лесно да се изпавяме след това. Пътят нагоре е винаги съпътстван от грешката. Нека да не се залъгваме колко всичко е лесно и розово и постигаме всяко нещо с лекота и без никакво съпротивление. Пълни глупости!

Интернет и новите технологии ни помагат да се свързваме с хора от цял свят. Това е голяма крачка и едва ли през 1950г. хората са можели да мечтаят за подобно нещо. Нека общуваме повече и да критикуваме по-малко - както себе си, така и другите хора. Всеки си има свой собствен път.

И ако трябва да обобщя "Как да не се сравняваме с другите"?

1. Да се състезаваме само със себе си;
2. Да не вярваме на всичко, което виждаме в интернет пространството;
3. Да следваме собствените си мечти и цели, а не тези на цялото родословно дърво;

И не забравяй, че ти си тук, за да реализираш твоя уникален и неповторим потенциал! Използвай го по предназначение :)

С кого се сравняваш най-често?

За въпроси, мнения и препоръки може да ме намерите в 

Instagram 

Facebook