Каква е моята мисия?

моята мисия

Много хора търсят отговор на този въпрос цял живот. Други сякаш го знаят от момента, в който са се родили. Обикновено различията в това се свързват с липсата на късмет. Но дали наистина късметът е определящ?

Още щом се родим, а понякога и преди това, нашите родители "знаят" какви трябва да бъдем. На своя Прощапулник е един от първите моменти, на които ние избираме какво искаме да правим, какво ни привлича. Това разбира се е възраст, в която правим несъзнателен избор. Решаваме само според своите предпочитания, без да знаем кое е "хубаво" или "лошо". 

С времето едни игри ни увличат повече от други. Точно заради това наблюдателни родители поощряват децата си в нещата, които са им интересни. Може да ги запишат на определен спорт или занимание, приятно на детето. Разбира се има и друг тип семейства, които пренебрегват напълно дарбите и предпочитанията на детето си и го принуждават да прави неща, които те са преценили за правилни и перспективни. 

Много често срещаме израза "Музикант къща не храни", или "От това не се вадят пари". Може и да получим коментари от сорта "Какво си се разпял цял ден, вземи реши някоя задача по математика". Разбира се нашите родители знаят къде и колко усилия трябва да се вложат в различните занимания, но понякога грешат несъзнателно. Те правят изводи по тяхното време, в което са живяли и тяхната опитност, която са получили. Ограничаващите вярвания също играят важна роля в това. Не забравяйте, че когато чуете изречение, което гласи, че не може да постигнете нещо, това е лимит на този, който го казва, а не ваш. 

Природата е щедра. Щом направим крачка към това, за което сме създадени, ни се дава 3 пъти повече. Появяват се нови възможности, отварят се нови врати, специално за нас. И да, това няма нищо общо с късмета, а с изборите които правим. Много хора осъзнават много добре своите таланти, но не ги развиват. Затова и не получават нищо в замяна. Талантът ни е 10%, а усилието, което правим за да го развием - 90%. Ето защо работливите хора почтигат повече, дори да нямат кой знае какви заложби. Работата е неизменен спътник. Едва ли Иван Вазов, щеше да напише 24 тома, ако разчиташе, че пише добре и просто си стоеше. Никой нямаше да знае за него. 

Разбира се ние всички живеем в материален свят. Всеки човек се нуждае от дом, храна, вода, за да съществува. Тези неща се купуват с пари. Много е трудно, когато сме гладни, да мислим за духовно извисяване. Пирамидата на Маслоу го е доказала много отдавна. Но когато материалното и духовното е в синхрон, всичко останало си идва на мястото :)

И за финал имам няколко въпроса към теб: 

      Какво би искал да правиш, ако нямаше нужда от пари? Защо?

      А ти живееш ли твоя живот-мечта? Какво чакаш още? :)

Ако темата Ви е интересна и искате повече такива, пишете ми в коментарите, или в социалните мрежи :)

За въпроси, мнения и препоръки може да ме намерите в Instagram и Facebook :)