"Магазинчето на мечтите" - Мена ван Праг
Брой страници: 280
Година на издание: 2015г.
Издателство: Кръгозор
 |
| "Магазинчето на мечтите" |
Първите впечатления
от книгата са хубава корица с изображение на червена рокля. Коя жена няма
нужда от една красива рокля, която да я преобрази. Винаги в една книга търся
замисъл и идеи за размишление. В противен случай това е просто загуба на време за мен. Посланието в книгата е от първостепенно значение. Хората са се отделили доста от природата си и първоначалния замисъл за
живот. В момента е период на изолация и подходящо време да се обърнем към себе
си. Сега е време за равносметка на това кое е важно и кое е просто навик. Затова книги с този тип идеи са много подходящи за четене. И
какво по-хубаво от една книга, с която хем да си починем и разведрим, хем да
помислим малко за живота си.
В книгата има няколко
сюжетни линии. Това винаги ме радва, защото ако е само една - обикновено
книгата дотяга по някое време. Тук категорично не е така. Основната тема тук е
любовта. Няколко истории са преплетени в един сюжет. Поставя се вечния въпрос
за смисъла на един човешки живот. Кое е по-важно - работата или това на намериш
човек, с който да живееш. Освен това е засегнат момента за призванието на човек
и това да служи на обществото, или да гледа собственото си благо. От друга
страна е засегнат момента дали човек може да изпита чувства към човек, с който
е приятел от дете, просто така ненадейно. Темите са много, има още, но все пак не искам да разкривам всичко предварително.
А "Магазинчето
на мечтите" е не какво да е, а вълшебен магазин за рокли. Тук всяка жена
се променя и открива новото си аз. Необикновената Ета има дарба, с която
помага на своите клиентки. Това е осмисляло по-голямата част от живота й.
В книгата цялостното усещане е на надежда. Чете се на един дъх. Не
е меланхолична, макар на моменти да има трудности. В книгата изобилстват
хумористични елементи.
И за да прецените дали книгата би ви хасесала, споделям няколко цитата:
" - Не съм гладна! – Кора следваше баба си по
стълбите.
- О, скъпа моя – разсмя се Ета, а звукът сякаш
затанцува около нея. – Кога кейкът е бил за засищане на глада? Той е за
удоволствие, а в този случай за успокоение и комфорт."
" - Моля те, кажи ми, че ме обичаш – каза тя. – Искам да те
чуя как го казваш.
Уолт почувства как нещо се стегна
на възел в него. Той предусещаше наближаването на този ден, знаеше, че щеше да
дойде скоро, и се надяваше да го отложи още малко, да даде шанс на сърцето си
да догони ума му. И не искаше да я лъже, искаше да почака, докато можеше да й
каже, че я обича, и това да е искрено и вярно."
"Не пазете в дома си нищо, което не ви е полезно и което не намирате за
красиво."
"- В моя опит дори неодушевените предмети имат своя
собствена воля и отказват да бъдат намерени, докато сами не поискат, когато не
му дойде времето – успокои го тя."
"- Просто исках да ти кажа, че ти имаш чудесна дарба, способността да вдъхваш
на хората усещане за възможности, караш ги да повярват във всичко, най-вече в
себе си. "
Ще ми бъде интересно да споделите мнението си за книгата.
Comments
Post a Comment