От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" - Мдлен Алгафари (Ревю)
От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" - Мадлен Алгафари
Брой страници: 478
Година на издание: 2014г.
Издателство: Джуниър партнърс ЕООД
 |
| От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" - Мдлен Алгафари |
"От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" е книга, която видях в книжарници Хермес за първи път. Заглавието е доста интригуващо. Исках да прочета и тази книга на Мадлен Алгафари, макар да я познавах само от интервютата по телевизията. След известно време излезе книгата й "Поправителен за родители". Това вече знаех, че ще прочета и щом се появи, си я купих. Прекрасна книга, ревюто за нея може да прочетете тук.
Та след като се запознах с нейна книга, дойде ред и на тази. Не я открих, затова реших да я потърся в Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Очаквано я имаше там. (Ако представлява интерес информация за библиотеката, ми пишете в коментарите или в Instagram и Facebook).
Книгата е с меки корици, написаното е на зеленикаво-бял фон. Това в първия момент ме разочарова. Чудех се как ще чета без да ме заболят очите, обаче реших, че няма да бъда предубедена. Не бях се запознала с такова книжно решение и в крайна сметка след като започнах, нямаше проблем. Шрифтът е чудесна големина, а това е от изключително значение за мен. А и след като прочетох "Границите" с най-дребния шрифт на света, вече няма какво да ме откаже :D Ако не сте се запознавали с тази книга, може да погледнете ревюто тук, много e полезна.
Авторката започва с Предговор и една мисъл на Лао Дзъ:
"Когато човек вярва на себе си,
не се опитва да убеждава другите.
Когато е доволен от себе си,
не се нуждае от одобрението на другите.
Когато човек се приема,
целият свят го приема!"
Не знам дали е възможно да се започне по по-добър начин. Просто когато бях още в библиотеката, докато чаках друга книга да бъде намерена, седнах и започнах да чета. Темата с приемането, одобрението, другите хора, изключително много ме вълнува. Смятам, че много хора в България са жертви на собственото си ограничение и това е част от възпитанието им, което постоянно им напомня "Внимавай, какво ще кажат другите". Аз самата съм дете на прехода и не е толкова застъпена тази фраза от детството ми, но със сигурност е била поле за размисъл много пъти. Исках да разбера дали имам правилен подход за себе си и какво мога да извлека от професионалист и терапевт с безспорно признание.
Когато човек има за отправна точка "Какво ще кажат другите" е много вероятно да сбърка. Защо ли? Ами кои са другите и защо те да са мярка? Много зависи от средата, в която се намира човек. Чела съм статистики, че каквото и човек да прави 1/3 не го харесват, 1/3 го харесват и 1/3 им е безразлично. Ами тогава защо са всички тези притеснения? Много харесвам една мисъл на Пейо Яворов, която гласи: "Има хора, на които да не се харесаш е просто дълг". Хубаво е човек да има реална самооценка за себе си. Това би било чудесен фактор за преценката му. Обаче, ако всички харесват въпросното нещо, това не е ли индикация за голям проблем? Просто няма нормалност в това. По мое мнение няма нищо лошо в това някой да не харесва нещо. Това е просто мнение и част от статистиката, която посочих по-горе.
Книгата съдържа 13 анкети, които могат да се открият на сайта тук. Много ми хареса, че са споделени тези мнения на различни хора. След като ги прочетох си направих собствен анализ къде се намирам в общата статистика, защото отговорите са подбрани по някакъв критерий. След всяка анкета има подробно описан отговор. Най-интересни ми бяха първите няколко глави. Вярвам, че всеки ще намери нещо за себе си в тази книга. Темите са разнообразни и добре обяснени. Обичам да чета такъв вид литература с лист и химикал до мен. Преписвам си мисли, или неща, които биха ми били от полза. Също има упражнения в някои от главите, които ми бяха интересни да направя. Например: имаше интересно упражнение да изготвим наш списък за нещата, които правим всеки ден за любовта, доброто, човечеството, планетата. Хубаво е човек да спира и да се замисля за простите неща. Както го правят децата. Спират се да наблюдават някоя мравка, или гълъб, или нещо друго, което за нас е станало толкова статично, че дори не го забелязваме. Така е и с убежденията ни понякога - стоят си едни и същи, макар да ни пречат и да им се дразним. Обаче правим ли нещо по въпроса?
От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" мога още много да изпиша, но не знам дали е нужно. Наистина книгата е много ценна, особено за хора, които не могат да приемат себе си, постоянно търсят одобрение от другите за всяко нещо, не изпитват достатъчно любов и уважение към себе си. Също и за хора, родени през 50-те и 60-те години, които все се чудят кой какво ще каже за тях. Дали обаче другите хора са мярка за нещата, които правим? Дали мярката не я има всеки в себе си и просто сме забравили да се вслушваме в нея, а търсим външни фактори?!
И след като минаха толкова години "Какво казаха другите?". И в крайна сметка важно ли е "Какво избирам АЗ?" за собственото ми развитие и оценка?!!
Пропуснах да кажа, че на всяка страница има лебеди. Защо точно лебеди?! Ще стане ясно още от самото начало на четенето :)
Накрая има списък с литература, в самата книга също има споменати други книги. Някои от тях съм чела, други са ми в списъка за следващи книги. Но най-голямо впечатление ми направи една книга на Анатолий Некрасов "Оковите на майчината любов", която срещам на различни места и която започвам да чета съвсем скоро :)
Та след като се запознах с нейна книга, дойде ред и на тази. Не я открих, затова реших да я потърся в Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Очаквано я имаше там. (Ако представлява интерес информация за библиотеката, ми пишете в коментарите или в Instagram и Facebook).
 |
| От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" - Мдлен Алгафари |
Книгата е с меки корици, написаното е на зеленикаво-бял фон. Това в първия момент ме разочарова. Чудех се как ще чета без да ме заболят очите, обаче реших, че няма да бъда предубедена. Не бях се запознала с такова книжно решение и в крайна сметка след като започнах, нямаше проблем. Шрифтът е чудесна големина, а това е от изключително значение за мен. А и след като прочетох "Границите" с най-дребния шрифт на света, вече няма какво да ме откаже :D Ако не сте се запознавали с тази книга, може да погледнете ревюто тук, много e полезна.
Авторката започва с Предговор и една мисъл на Лао Дзъ:
"Когато човек вярва на себе си,
не се опитва да убеждава другите.
Когато е доволен от себе си,
не се нуждае от одобрението на другите.
Когато човек се приема,
целият свят го приема!"
Не знам дали е възможно да се започне по по-добър начин. Просто когато бях още в библиотеката, докато чаках друга книга да бъде намерена, седнах и започнах да чета. Темата с приемането, одобрението, другите хора, изключително много ме вълнува. Смятам, че много хора в България са жертви на собственото си ограничение и това е част от възпитанието им, което постоянно им напомня "Внимавай, какво ще кажат другите". Аз самата съм дете на прехода и не е толкова застъпена тази фраза от детството ми, но със сигурност е била поле за размисъл много пъти. Исках да разбера дали имам правилен подход за себе си и какво мога да извлека от професионалист и терапевт с безспорно признание.
Когато човек има за отправна точка "Какво ще кажат другите" е много вероятно да сбърка. Защо ли? Ами кои са другите и защо те да са мярка? Много зависи от средата, в която се намира човек. Чела съм статистики, че каквото и човек да прави 1/3 не го харесват, 1/3 го харесват и 1/3 им е безразлично. Ами тогава защо са всички тези притеснения? Много харесвам една мисъл на Пейо Яворов, която гласи: "Има хора, на които да не се харесаш е просто дълг". Хубаво е човек да има реална самооценка за себе си. Това би било чудесен фактор за преценката му. Обаче, ако всички харесват въпросното нещо, това не е ли индикация за голям проблем? Просто няма нормалност в това. По мое мнение няма нищо лошо в това някой да не харесва нещо. Това е просто мнение и част от статистиката, която посочих по-горе.
Книгата съдържа 13 анкети, които могат да се открият на сайта тук. Много ми хареса, че са споделени тези мнения на различни хора. След като ги прочетох си направих собствен анализ къде се намирам в общата статистика, защото отговорите са подбрани по някакъв критерий. След всяка анкета има подробно описан отговор. Най-интересни ми бяха първите няколко глави. Вярвам, че всеки ще намери нещо за себе си в тази книга. Темите са разнообразни и добре обяснени. Обичам да чета такъв вид литература с лист и химикал до мен. Преписвам си мисли, или неща, които биха ми били от полза. Също има упражнения в някои от главите, които ми бяха интересни да направя. Например: имаше интересно упражнение да изготвим наш списък за нещата, които правим всеки ден за любовта, доброто, човечеството, планетата. Хубаво е човек да спира и да се замисля за простите неща. Както го правят децата. Спират се да наблюдават някоя мравка, или гълъб, или нещо друго, което за нас е станало толкова статично, че дори не го забелязваме. Така е и с убежденията ни понякога - стоят си едни и същи, макар да ни пречат и да им се дразним. Обаче правим ли нещо по въпроса?
 |
| От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" - Мдлен Алгафари |
От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?" мога още много да изпиша, но не знам дали е нужно. Наистина книгата е много ценна, особено за хора, които не могат да приемат себе си, постоянно търсят одобрение от другите за всяко нещо, не изпитват достатъчно любов и уважение към себе си. Също и за хора, родени през 50-те и 60-те години, които все се чудят кой какво ще каже за тях. Дали обаче другите хора са мярка за нещата, които правим? Дали мярката не я има всеки в себе си и просто сме забравили да се вслушваме в нея, а търсим външни фактори?!
И след като минаха толкова години "Какво казаха другите?". И в крайна сметка важно ли е "Какво избирам АЗ?" за собственото ми развитие и оценка?!!
Пропуснах да кажа, че на всяка страница има лебеди. Защо точно лебеди?! Ще стане ясно още от самото начало на четенето :)
Накрая има списък с литература, в самата книга също има споменати други книги. Някои от тях съм чела, други са ми в списъка за следващи книги. Но най-голямо впечатление ми направи една книга на Анатолий Некрасов "Оковите на майчината любов", която срещам на различни места и която започвам да чета съвсем скоро :)
Заключение: Препоръчвам книгата. Бих я оценила на 10/10.
А вие прочетохте ли нещо от Мадлен Алгафари?
За въпроси, мнения и препоръки може да ме намерите в Instagram и Facebook :)
За въпроси, мнения и препоръки може да ме намерите в Instagram и Facebook :)
Comments
Post a Comment