"Все още чувам тази музика" - Анес Мартен-Люган (Ревю)

"Все още чувам тази музика" - Анес Мартен-Люган

Брой страници: 376

Година на издание: 2017г.

Издателство: Ера

"Все още чувам тази музика" - Анес Мартен-Люган

За тази книга мога да кажа, че е четвъртата, която чета на авторката. С Анес-Мартен Люган се "срещнах" случайно преди около 4 години, когато попаднах на книгата й "Щастливите хора четат и пият кафе". Заглавието ме изненада, защото по това време интензивно четях, каквото ми попадне и пиех кафе в огромни количества. Ясно беше, че няма как да я подмина. Прочетох я на един дъх, само за 2 вечери. Много ми хареса лекотата на стила й и леката история, която разведрява. След това потърсих други нейни книги и видях "Влюбените в книгите никога не спят сами". И това заглавие ми хареса, защото в този период стоях до никое време, за да прочета само още една глава. Беше лято, беше ми топло и не можех да заспивам лесно, та това беше чудесен начин да се занимавам с нещо приятно в жегите. После дълго време чаках нова книга. Тя пише по 1 книга на година, което е съвсем нормално :) 

Настоящата книга - "Все още чувам тази музика" е с приятен шрифт. Книгата е форматирана чудесно и макар да е близо 400 страници, се чете бързо. Сюжетът  е за младо семейство с 3 деца, което претърпява промени и се изправя пред изпитания, за които не е очаквало. Авторката има склонност на моменти да разтяга малко повече историята от нужното, поне на мен така ми се стори, но точно когато мислих, че разказът е твърде обикновен, нещата станаха по-динамични. И този път не се разочаровах. Нещата изглеждат едни и само загатват за нещо различно. След последната страница става ясно, че романът е динамичен, интересен, завладяващ и в същото време обикновен и близо до всеки човек.

"Все още чувам тази музика" 

Авторката има стил, който ми харесва. Това не е стандартен чиклит, който е ясен от началото или лесно се прогнозира написаното. Считам, че книгите на Анес Мартен-Люган стават за почивни дни и разтуха. "Все още чувам тази музика" има своите романтични нотки, но в никакъв случай не е твърде захаросана или обстоятелствена. Има още 2 книги, които не съм прочела - "В светлината на утрото" и "Не брой целувките за сбогом".  Записвам си ги в чакащите заглавия и се надявам скоро да намеря време за тях. 

Заключение: Препоръчвам книгата за хора, които търсят лежерна история, чийто сюжет е взаимстван от реалния живот. Героите на авторката притежават приятна естественост, съвсем реални и земни персонажи. В историите й нищо не е прекалено.