"Три ябълки паднаха от небето" - Нарине Абгарян

"Три ябълки паднаха от небето" - Нарине Абгарян


Брой страници: 198
Година на издание: 2016г.
Издателство: Лабиринт

"Три ябълки паднаха от небето" - Нарине Абгарян


"Три ябълки паднаха от небето" е първата книга, която чета на авторката Нарине Абгарян. Нейните книги доста нашумяха миналата година, постоянно се появяваха около мен и си чакаха реда в списъка ми за бъдещи четива. Чувах доста противоречиви коментари. Понеже винаги имам свое мнение, исках да разбера какво представлява творчеството на авторката.

Докато се чудех с коя книга на Нарине да започна, моя приятелка ми каза, че иска да ми даде книжка за четене. Оказа се, че книгата е "Три ябълки паднаха от небето". Много се зарадвах и чуденето свърши, вече знаех, че това е първата книга, с която ще се запозная.

Първите впечатления бяха твърдата и луксозна корица, жълтеникави дебели листове и лекота. След това прочетох анотацията:
                       
                                  "Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас."

Някак си това изречение ме грабна. Предвещаваше меланхолична история. Книгата е разделена на 3 части, като всяка съдържа по още няколко отделни глави.

След като прочетох първата част, ми се искаше да се откажа от книгата. Описана е селска обстановка и част от жителите на малко село, разположено в планината. Дойде ми твърде много негативното, въпреки че не съм от хората, които четат захаросани истории и очакват това от всяка книга. Въпреки това продължих да чета.

Втората част беше горе долу в същата посока. Засегнати са други герои от селото и помислих, че предходната част е била отделна история и е приключила. Наистина бях със смесени чувства. Мога да кажа, че книгата е непредвидима. Поне такава се оказа за мен. Това, което ме накара да продължавам да чета бяха няколко неща:

  1. Стилът на писане е повече от прекрасен. За съвременна художествена литература, досто трудно се намират точно такъв тип книги. 
  2. Героите и тяхната история - исках да разбера какво ще се случи с тях и дали всичко ще е така черно, както вещаеше самото начало.
  3. Изразните средства - авторката рисува картини по един разкошен и автентичен начин. Имах чувството, че се намирам в това същото село и ставащото се случва пред очите ми.
Третата част ми е любима, защото започнах да получавам яснота за края, а не защото всичко там е розово. Съмнението на героите, отностно ставащото продължава. 

Книгата е подходяща за хора, които са ценители на качествена литература. Все пак ако ви се чете нещо весело - книгата в този момент може би не е за Вас. 


Заключение: Препоръчвам книгата. Давам оценка 9, заради по-минорния сюжет, отколкото ми се искаше. Книгата причислявам към съвременна художествена литература с висока стойност откъм сужет, герои и развитие.

Оценка: 9/10

Вие чели ли сте нещо на Нарине Абгарян? Какво Ви е мнението за творчеството й?











Comments

Popular Posts