Да убиеш присмехулник - Харпър Лий

"Да убиеш присмехулник "- Харпър Лий

Издателство: Бард

Брой страници: 384 

Има книги, които са изключително хвалени и сякаш на всички им харесват. "Да убиеш присмехулник" е такава книга и щом я прочетох разбрах защо. 

В училище не сме я изучавали. Реших сега да го направя от позицията си на 30+ години. В началото ми се стори, че не съм взела подходящата книга. Напомни ми доста на Том Сойер и си казах, че явно съм изпуснала момента. Вероятно това усещане дойде от самата история, която е разказана от 9 годишната главна героиня Джин-Луиза Финч. Обмислях да оставя книгата, но въпреки това нещо ме накара да я дочета докрай. Сега мога спокойно да кажа, че книгата е чудесен избор както за юноши, така и за големи хора. Стилът е доста лек и разбираем, но по-интересни са темите, които са вложени в книгата. 

Сюжетът е лежерен и постепенно се заплита. Действието се развива в Мейкомб, щата Алабама. Атикус е адвокат и баща на 2 деца. Защитава несправедливо обвинен чернокож мъж в престъпление, което не е извършил. Борбата между бели и черни се корени в основата на книгата. Засегнати са темите дискриминация, справедливост, смелост, възпитание, ценностна система. Според Атикус Финч е въпрос на дълг да постъпиш правилно, макар и това да застрашава твоя живот и този на децата ти.

Краят на книгата също поражда доста въпроси. Около 30 страници преди края си помислих, че има и втора част. Защото случката, която се разви тогава можеше да служи за сюжет на още една книга, със същия обем. 

Не случайно това е класика в американската литература. Писателката умело ни потапя в атмосферата на 30-те години от миналия век. Докато четях си мислих колко много се е променил света само за по-малко от 100 години. Сякаш нищо вече не е същото и същевременно времето е спряло в други аспекти.

Заключение: Бих препоръчала книгата най-вече заради сюжета и множеството теми за размисъл, които тя поражда. 

Оценка: 10/10

Цитати от книгата:

"Хората трябва сами да имат желание да учат, а когато нямат желание, нищо не може да се направи, освен да си мълчиш и да приказваш като тях."

"- Харесва ли ти, че леля ти живее при нас?

Казах, че много се радвам, което беше безсрамна лъжа, но човек трябва да послъгва при определени обстоятелства, особено ако не може да ги промени."

"Отнякъде бях останала с убеждението, че благородни са тия хора, които вършат по силите си най-доброто, но леля Александра косвено изразяваше друго мнение - за нея, колкото по-дълго един род е клечал върху дадено парче земя, толкова е по-благороден."

"- ...Той е наполовина бял. Те са много нещастни.

 - Че защо да са нещастни?

 - Ами защото не са нито риба, нито рак. Черните не ги щат, понеже са бели; белите пък понеже били черни, и те си остават по средата, нито при едните, нито при другите. А разправят, че мистър Долфус изпратил две от децата си на Север. Там нямат нищо против тях."

"...Финч е бил в Египет, някой от рода е научил един-два йероглифа и ги е предал на сина си. - Джем се изсмя. - Представяш ли си, леля се гордее, понеже прадядо й бил грамотен... с какви смешни неща се гордеят жените!"

"- Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора.(думи на Скаут)
 - Когато бях на твоите години и аз мислех така. Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разберат помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?"

"Мистър Боб Юел получи работа и почти веднага, само за няколко дни, я загуби. Това може би е единственият случай в окръга през тридесетте години на нашия век. Човек да бъде уволнен от административна работа поради мързел."